Историята на Маркъс е една от любимите ни, защото в нея има от всичко. История за смелост, търпение и втори шанс. История, която ни дава надежда и вяра, че щастливият край е възможен за всяко куче.
Когато за първи път пристигна в приюта, Маркъс беше затворен, с малко особен характер и трудно се доверяваше на хората и света около себе си. С много любов, търпение и грижа от страна на доброволците той постепенно започна да преодолява страховете си, а стените около сърцето му започнаха да се рушат. И така, без да знаем, всяка разходка, всяка протегната ръка, всеки миг на внимание са го приближавали към мястото, на което е днес – у дома.
А ето и пътят, който изминаха неговите осиновители:
1. Как решихте да осиновите куче?
Това е много мил момент за мен, тъй като с мъжа ми обмисляхме покупка на жилище. Дадохме си сметка, че дом без куче няма да е домът, който искаме, и решихме, че е време да действаме и за двете.
2. Как се спряхте на приюта в Богров?
За мен беше много важно кучето да е от приют или да е улично.
Разказах на мъжа ми за приютите в Горни Богров и той се спря на вашия.
3. На конкретно куче ли се бяхте спрели или отидохте без план за първи път?
Кучето, на което се спряхме, беше Маркъс – куче на 7 години и половина, от които пет, прекарани в приюта. Милото му излъчване с леко сбръчкано чело и дълбоки кафяви очи спечели сърцето на мъжа ми и така решихме, че искаме да му осигурим спокойни старини при нас.
4. Как ви се стори осиновителският процес? Срещи с кучето и доброволците?
Хората, с които работехме по процеса на опознаването ни с Маркъс и неговото осиновяване, се погрижиха да ни въведат във всичко.
Времето с него, постоянството, срещите и грижите постепенно ни помогнаха да си отговорим на всички въпроси, които не бяха малко.
5. Имахте ли опит с кучета преди да осиновите?
Аз имам, но на мъжа ми му е първото куче.
6. Как минаха първите дни с кучето?
След осиновяването бяхме в процес на свикване – както ние, така и той.
За нас беше много важно да му покажем, че може да ни има доверие и да се успокои – все пак промяната беше по-голяма за него, отколкото за нас. Знаехме, че с времето всичко друго щеше да се нареди от само себе си, както и стана.
7. Какви проблеми имахте в началото? Как се справихте?
Пречките бяха, че като нова среда за него, той не знаеше какво може и не може да прави в апартамента. Отне му няколко дни да изгради хигиенни навици за ходенето до тоалетна. Отделихме време да го разхождаме по-често и да го поощряваме с наградки, когато върши работата си навън, и така скоро този проблем остана в миналото.
Що се отнася до апартамента – е напълно непокътнат.
Маркъс унищожаваше всичко негово, но нищо наше. Няколко избухнали легла, унищожени плюшковци и една дозина разпарчетосани въжета.
8. Колко време мина от осиновяването? Как стоят нещата от сегашна гледна точка?
Маркъс е с нас от 25.01.2025 година и мога смело да кажа, че нещата до този момент вървят много добре. Оказа се дори по-добър, по-спокоен и по-комуникативен, отколкото изглеждаше. Запознаваме го с кучета, хора и деца.
Водим хора вкъщи и той се справя с всичко добре.
Има трудности с ветеринарните посещения и интервенциите, но и там се справяме с малко хитринки и много лакомства.
9. Какво за вас се промени, откакто взехте кучето у дома?
Къщата вече е дом и определено не ни е скучно.
С битовите задължения нямаме проблем – всичко зависи от комуникацията и разпределянето на ангажиментите покрай него, но това са нормални неща.
10. Бихте ли препоръчали на хората да осиновят?
Определено бих.
Особено на хората, които искат да дадат и получат любов и не държат на породата.
11. За какво трябва да са подготвени хората, които взимат това решение?
Бъдете наясно, че е ангажимент. Все пак това е животно, което ще е зависимо от вас, изисква грижи, внимание и любов.
Днес Маркъс най-сетне има свое семейство – хора, които го обичат безусловно. Надяваме се, че техният разказ ви е развълнувал и напомнил, че когато отворим сърцето си и осиновим куче, ние всъщност променяме два живота – неговия, но и своя собствен.