Всяко куче в приюта носи своята история – понякога тъжна, понякога дълга, но винаги с надежда за щастлив край. Историята на Симба е една от онези, които ни напомнят, че има смисъл и когато силно вярваш мечтите се сбъдват. Още помним първите му разхдки – вървеше трудно на повод, скачаше и едва контролираше енергията си. Ние обаче знаехме, че сърцето му е прекалено голямо, за да се побере в клетката и търпеливо чакахме неговите хора да се появят. Днес това вече е факт – Нашият Симба, точно като героя във филма, преодоля всички препятствия и извървя пътя си към дома. Сега той живее като истински принц със своето семейство, а ние следим с радост всяка стъпка от неговата приказка.

Как решихте да осиновите куче?
Не подкрепяме купуването на кучета, предвид че има толкова много в приютите. За нас това беше естественото решение.

Как се спряхте на приюта в Богоров?
Знаехме за приюта от социалните мрежи и като цяло харесваме породата.

На конкретно куче ли се бяхте спрели или отидохте без план за първи път?
Не, не беше конкретно. В началото ходехме на доброволчески съботни разходки и знаехме, че в един момент ще осиновим. Когато решихме, че ще взимаме куче, имахме интерес към конкретни, които бяхме харесали в социалните мрежи. Впоследствие разбрахме, че това не е правилен подход, защото не всяко куче може да е твоето куче. Процесът е двустранен – всяко куче има своята история. Трябва не само ти да го харесаш, а и то теб.

Как ви се стори осиновителският процес?
В началото процесът ни се стори дълъг, тъй като е необходимо да направиш няколко разходки с кучето, което си избрал. При възможност за разходки само в събота, процесът се проточва. Впоследствие разбрахме, че това време наистина е нужно, за да се опознаете взаимно.

Как преминаха срещите с кучето и доброволците?
По време на първите срещи кучето беше много развълнувано и активно заради редките разходки и съответно не обръщаше особено внимание на хората около себе си. Но това се промени.
Относно доброволците – всички са отзивчиви и са там, за да помогнат. Понякога може да ти се стори, че са твърде предпазливи към осиновителите, но има защо. Взимайки решението, трябва да си наясно с отговорностите и усилията, които трябва да положиш. Практиката показва, че не всеки си дава реална преценка и в резултат на това има кученца, които са осиновени и върнати обратно в приюта. Доброволците се стараят да те подготвят максимално за това, което предстои.

Как минаха първите дни с кучето?
Няма да крием, че първите дни бяха трудни. Отне време да поставим граници. Въпреки съветите от доброволците, се оказа, че все пак не бяхме достатъчно подготвени… но мина.

Какви проблеми имахте в началото и как се справихте?
Кучето правеше опити да изяде всичко вкъщи, но просто не знаеше, че не всичко е за ядене. (Уточняваме, че равносметката е 0 изядени вещи – нямаме нито едно поражение!)
Тъй като не бяхме подготвени, решихме този проблем с малко викане и много разходки, за да изразходи енергията си. Бързо научи думата „не“.
Друг проблем, който дори не ни бе минал през ума, беше, че кучето не можеше да се качва по стълби – просто не се бе сблъсквало с такива, тъй като от бебе е в приюта. Оказа се и че го е страх да се качи в асансьора. Всичко това направи излизането и прибирането доста трудно, но лакомствата и търпението от наша страна помогнаха.
За нас беше важно да имаме послушно куче, което да бъде част от живота ни, а не тежест. Още преди осиновяването бяхме решили, че ще посещаваме училище за кучета и техните стопани. Това беше най-доброто решение.

Колко време мина от осиновяването?
Мина една година и в момента кучето е изключително добре възпитано и търпеливо. Ходи без да се дърпа, не скача по хората, разбира се с деца и други кучета – просто е прекрасно. Остава при баба, когато ние сме на почивка, а понякога идва и с нас. Видя морето и планината. Има приятели в квартала и получава много комплименти колко е красиво. Обича всякакви лакомства, но най-много се радва на безплатните – хрупа ледчета.
Можем да потвърдим, че стереотипното отношение към породата се превръща в минало. Изненадани и благодарни сме за позитивното отношение и реакцията на мнозинството от хората, които срещаме.

Какво се промени за вас, откакто взехте куче у дома?
Със сигурност сме доста по-активни. Винаги има кой да те посрещне радостно на вратата. Обедните почивки на хоум офиса са по-забавни. Удовлетворението, че си направил едно добро, е факт всеки ден. Накратко – щастливи сме.

Бихте ли препоръчали на хората да осиновят?
Да! Ако са решили, че наистина искат куче – това е по-доброто решение. Със сигурност да си вземеш бебе кученце си има своя чар, но осиновяването на по-възрастно животно също има плюсове. Те са доста по-спокойни и вече са сменили млечните си зъбки – мебелите и обувките ви ще са благодарни. Възрастните кучета се справят по-добре с регулирането на енергията си – просто им дайте време да осъзнаят, че вече са си вкъщи.

За какво трябва да са подготвени хората, които взимат това решение?
Трябва да са подготвени, че ще им коства усилия и време, но си заслужава. Много е важен подходът към кучето – от него зависи колко бързо ще се адаптира. Нещата не се получават за ден-два, но прогресивно всеки ден става по-лесен и по-спокоен.

Благодарим на семейството на Симба, че му даде шанс, любов и дом. А на всички, които обмислят осиновяване – знайте, че щастливият край е възможен, не само във филмите. Трябва единствено да обичате истински.