От дивак до плюшено мече – така най-кратко може да се опише историята на Тор. Понякога едно смело решение променя два живота наведнъж. Вижте какво ни разказаха осиновителите на Тор, за които животът вече е много по-цветен, вълнуващ и изпълнен с усмивки.
1. Как решихте да осиновите куче?
Просто решихме, че е по-добре да спасим едно кученце, вместо да купуваме.
2. Как се спряхте на приюта в Богров?
От пост във Facebook харесахме снимка, която по-късно разбрахме, че е на вече осиновено куче. Дамата, с която започнах комуникация, беше толкова любезна да ми изпрати снимки на около 20 различни кучета, които, както каза, се намират в Богров.
3. На конкретно куче ли се бяхте спрели или отидохте без план за първи път?
Харесах си именно нашето куче на една от снимките, но първоначално изведохме две други. Някак не си допаднахме взаимно с тях. Може би, защото е трябвало да вземем точно Тор.
5. Срещи с кучетата и доброволците?
Доброволците са наистина много добри хора. Дори успяхме да създадем приятелство с една от тях. Кучетата са различни – всяко има своя история. При някои трябва да подходиш с повече търпение, за да те допуснат до себе си, но в приюта няма „лоши“ животни.
6. Имахте ли опит с кучета, преди да осиновите?
Не.
7. Как минаха първите дни с кучето?
Първият ден беше, за да разбере Тор, че ние сме неговите хора и няма да го изоставим. Искахме да го изведем вечерта, но валеше и той не желаеше да излиза. С много плахи стъпки успяхме да го изведем за кратко, но не искаше да се разхожда. Решихме да се приберем. В момента, в който се качихме отново вкъщи, Тор беше готов да излиза. Може би се е страхувал, че няма да се върне повече. Оттогава той не спира да ни следва навсякъде, без колебание.
8. Какви проблеми имахте в началото? Как се справихте?
Тор си дойде с изградени навици, което много ни улесни. Големият проблем беше с другите кучета – нямаше никакво разбирателство и не доближавахме никое. С много усилия, говорене и доверие към Тор нещата се оправиха. Сега вече играе с различни по порода и размер кучета и дори има приятел питбул.
9. Колко време мина от осиновяването? Как стоят нещата сега?
Четири години. Това е най-доброто ни решение.
10. Какво за вас се промени, откакто взехте куче у дома?
Разходките станаха част от ежедневието ни. Научихме се да бъдем по-отговорни, защото Тор е напълно зависим от нас. Той не е просто куче, а част от нашето семейство.
11. Бихте ли препоръчали на хората да осиновят?
Да, разбира се. Има толкова много невинни душички, които чакат някой да им даде шанс. А когато това стане, те ще отдадат цялата си любов.
12. За какво трябва да са подготвени хората, които взимат това решение?
Бъдете готови да се привържете много силно!
П.С. В приюта кучетата са едни, а вкъщи – други. Тор е доказателство за това. Там е бил един голям дивак, а вкъщи е плюшено мече, което обожава да спи. Не се страхувайте да осиновите!
Къща без куче е просто къща, а къща с куче е дом, приключение и безкрайна любов.
Тор вече има семейство, което го обича безусловно, но още много кучета чакат своя шанс. Дали някое от тях не е точно вашето?
