Питбулите са тази порода кучета, която често бива в центъра на редица спорове. За съжаление, те са заобиколени от много погрешни схващания, които са довели до неразбиране и дори страх към тази порода. В днешната статия ще разгледаме някои от най-разпространените погрешни схващания за питбулите и истината зад тях.

Заблуда № 1: Питбулите са естествено агресивни

Едно от най-разпространените погрешни схващания за питбулите е, че те са естествено агресивни. Това погрешно схващане е довело до много страхове и неразбиране на тази порода. Истината е, че питбулите не са по-агресивни от всяка друга порода кучета. 

Както всички кучета, питбулите могат да проявят агресивно поведение, ако не са обучени, социализирани и третирани правилно. Важно е да запомните, че поведението на кучето не се определя единствено от неговата порода, а от комбинация от генетика, среда и най-вече – обучение.

Заблуда № 2: Питбулите имат заключващи се челюсти

Друг често срещан мит за питбулите е, че те имат заключваща се челюст. Този мит предполага, че кучетата от тази порода имат специален механизъм в челюстите си, който им позволява да заключват челюстите си, което прави невъзможно освобождаването на захапката.

В действителност питбулите нямат заключваща се челюст. Както всички кучета, те имат нормална челюстна структура, която им позволява да отварят и затварят устата си. Въпреки че питбулите имат силни челюсти, те нямат някакъв специален механизъм, който ще ги спре от това да освободят захапката си.

Заблуда № 3: Питбулите не са добри с деца

Това е още едно често срещано погрешно схващане за питбулите, което просто не е вярно. Макар да е вярно, че всяко куче може да стане агресивно към деца, ако не е правилно обучено и социализирано, питбулите не са изначално опасни за децата.

Всъщност питбулите често са известни с нежния си и любящ характер към децата. Те са лоялни и защитници на своите семейства и когато са правилно обучени и социализирани, могат да бъдат чудесни семейни домашни любимци.

Заблуда № 4: Питбулите не подлежат на обучение

Някои хора смятат, че кучетата от тази порода са твърде агресивни и дори опасни, за да бъдат обучени. Това определено не е вярно. Питбулите могат да се обучават и реагират добре на методите за обучение с положително отношение, като например награди.

Подобно на всички кучета, питбулите трябва да се обучават и социализират от ранна възраст, за да се гарантира, че ще развият добро поведение и социални умения. При правилно обучение и социализация кучетата от тази така подценявана порода могат да бъдат чудесни домашни любимци.

Заблуда № 5: Всички питбули са еднакви

Питбулите всъщност са вид кучета, които обхващат няколко породи, включително американски питбул териер, стафордширски бултериер и американски бултериер. Важно е да помните, че отделните кучета от дадена порода могат да имат различни характери и темпераменти. Това, че едно куче е питбул, не означава, че то ще проявява същото поведение като друг питбул.

Именно поради всички тези грешни схващания за породата питбул, стотици кученца се озовават в приютите ежегодно. За съжаление, същите грешни разбирания водят и до по-нисък шанс за вече попадналите питбули в приют да бъдат осиновени.

Кучетата от тази порода са несправедливо заклеймени от много разпространени погрешни схващания, които просто не са верни. Като разберем истината за тях и насърчим нейното, ние  можем да помогнем за по-доброто разбиране на питбулите и да гарантираме, че те ще получат любовта и грижите, които заслужават. Осиновяването на питбул може да бъде удовлетворяващо преживяване, но това е стъпка, която трябва да бъде добре обмислена. До тогава не забравяйте, че има много начини да помогнем за намаляване на броя на питбулите в приютите и да увеличим шансовете им да намерят любящ дом. 

Автор: Нора Юлиева

Източници:

https://dogsandcats.bg/kucheta/top-5-na-pogreshnite-mitove-za-pitbulitehttps://www.petparadise.com/blog/5-myths-about-pitbulls-and-bully-breeds/https://www.thedodo.com/dodowell/pit-bull-mythshttps://www.pitbullinfo.org/pit-bulls-myths-and-facts.html

Питбулите са порода кучета, която през годините е била обект на много различни разбирания. Въпреки, че според някои хора питбулите са опасни кучета, те са обичани от мнозина като верни и любящи приятели. Днес ще разгледаме подробно историята и характеристиките на породата питбул. 

История на породата

Породата питбул има дълга история. Питбулите произхождат от староанглийския булдог, който е бил отглеждан за лов на бикове в Англия през XVII и XVIII век. Когато през XIX в. ловът с булдог е забранен, той бива кръстосан с териери, за да се създаде по-малка и подвижна порода, която да се използва за лов на плъхове и други вредители. Тази нова порода е известна като „бултериер“ и от нея произлиза съвременният питбул.

Питбулите са внесени за първи път в Съединените щати в средата на XIX в. и бързо стават популярни като работни кучета. Използвали са се за лов, охрана и като общи селскостопански кучета. За наше огромно съжаление, те са използвани и в кучешките боеве, които са били законни в САЩ до началото на 20-и век. След като кучешките боеве са забранени, те често се използват като кучета пазачи и компаньони.

Характеристики на питбулите

Питбулите са средна порода, обикновено с тегло между 20 и 50 килограма. Те имат къса, гладка козина, която може да бъде в различни цветове, включително бриндъл, фавн, черно и синьо. Питбулите са мускулести и атлетични, с широк, мощен гръден кош и силна, квадратна глава. Известни са със силните си челюсти и упоритост. 

Въпреки до някъде страшната си репутация, питбулите са известни с лоялността и привързаността си към своите стопани. Освен това те са изключително интелигентни и лесни за обучение, което ги прави популярни като служебни кучета, кучета за търсене и спасяване и полицейски кучета. Питбулите са известни с високите си енергийни нива и нуждата от движение, така че са най-подходящи за активни семейства, които могат да им осигурят много възможности за тичане и игра.

Противоречия около питбулите

През годините питбулите са били обект на много спорове, тъй като много хора ги смятат за опасни и агресивни кучета.Едно често срещано погрешно схващане за питбулите е, че те не са подходящи за семейства с деца. При правилно обучение и социализация обаче, те могат да бъдат чудесни семейни домашни любимци. Всъщност питбулите някога са били известни като „кучета-бавачки“ поради нежния си и защитен характер спрямо децата. Важно е семействата да отделят време за обучението и социализацията на кучето с деца и да ги научат как да взаимодействат безопасно и с уважение.

Някои хора смятат, че питбулите са агресивни по своята същност, но истината е, че всяко куче може да бъде опасно, ако не е обучено и социализирано правилно. Всъщност проучване на Американската асоциация на ветеринарните лекари установи, че вероятността питбулите да бъдат агресивни към хората не е по-голяма от тази при други породи кучета. Проучването също така установи, че фактори като малтретиране, пренебрегване и липса на социализация е по-вероятно да допринесат за агресивното поведение на кучетата, отколкото специфичните характеристики на породата. Може би именно заради тези грешни схващания, стотици питбули биват изоставени ежегодно, като голяма част от тях прекарват остатъка от живота си в приют или на улицата. Много хора се колебаят дали да осиновят питбул поради тези погрешни схващания, но в действителност питбулите могат да бъдат прекрасни домашни любимци при правилно обучение и социализация.

Въпреки противоречията около породата, много хора продължават да я обичат и защитават.

Съществуват организации за спасяване на питбули в цял свят, които работят за спасяването и рехабилитацията на изоставени и малтретирани кучета, а много собственици на питбули говорят открито за любящата и лоялна природа на своите домашни любимци. Ако и вие искате да помогнете, то можете да заповядате в Общински приют за кучета в село Горно Богоров, където ви очакват десетки представители на породата, чийто живот можете да промените.

Питбулите са сложна и често погрешно разбирана порода кучета. Макар че в миналото са били използвани за кучешки боеве, много хора ги обичат като верни, любящи и защитници. Както всяка порода кучета, питбулите изискват подходящо обучение и социализация, за да се гарантира, че са добре възпитани и безопасни в близост до хора. Като разбираме историята и характеристиките на породата питбул, можем по-добре да оценим и да се грижим за тези любими животни. 

През последните години се наблюдава все по-голямо движение за промяна на общественото мнение за питбулите и насърчаване на осиновяването им от приюти. Ако обмисляте да осиновите питбул от приют, важно е да направите проучване и да вземете информирано решение. Като се запознаете с историята и характеристиките на породата, работите със служителите на приюта и осигурите подходящо обучение и социализация, питбулите могат да станат любящи и лоялни домашни любимци. Осиновяването не само осигурява любящ дом за куче в нужда, но и помага за борбата с негативните стереотипи, свързани с породата.

Автор: Нора Юлиева

За съжаление, все по-често зачестяват случаите на изгубени или изхвърлени домашни любимци. Истината е, че което и да е до скоро домашно куче трудно би оцеляло на улицата. До скоро разхождани само по определени пътища, домашните кучета по-трудно се ориентират да намерят своя дом, както и да се справят с опасностите на околната среда. Гладно куче, което не е свикнало само да си търси храна също не би могло да се ориентира да си „изпроси“ от непознати хора. Освен това, повечето домашни любимци в България не са кастрирани,  а едно некастрирано куче би създало напрежение и за другите животни, които живеят на улицата. Ето защо е много важно ако забелижте куче, което е видимо изгубено, да опитате няколко неща. 

1. Подходете внимателно

Ако видите куче, което се скита свободно, не се втурвайте веднага да хващате нашийника му. Въпреки че е важно кучето да бъде хванато за негово добро, не забравяйте, че вашата безопасност също е ключова. Не всяко куче е приятелски настроено, а изгубеното куче може да бъде уплашено, стресирано или дори наранено. 

2. Следете езика на тялото

Първо, обърнете внимание на езика на тялото на кучето. Ако изглежда отпуснато, приближете се бавно, като дръжте тялото си обърнато настрани – това е по-малко настоятелно от приближаването челно. След това клекнете и протегнете ръката си, за да може кучето да подуши. Дръжте тялото и погледа си настрани, за да помогнете на кучето да се чувства комфортно с вас. Можете да посегнете към нашийника чак когато кученцето се чувства видимо спокойно. Като алтернатива можете да опитате да използвате лакомства, за да привлечете кучето. Ако кучето не се доближава до вас или изглежда агресивно, не се опитвайте да го хванете, тъй като това може да бъде опасно. Следете езика на тялото. Някои признаци, които говорят за опасност, включват вдървен език на тялото, оголени зъби и настръхнала козина. Не забравяйте, че махащата опашка означава само емоционално възбудено куче и не е гаранция за приятелско отношение. Ако изобщо имате някакви притеснения относно поведението на кучето, консултирайте се с по-опитни хора.

3. Ако не можете да хванете кучето – направете снимка и видео 

Ако не можете безопасно да се приближите до изгубеното куче, направете снимка или видео. Това ще ви позволи да предоставите по-добро описание на кучето, отколкото само по памет, което може да бъде полезно в случай, че кучето си тръгне, а вие искате да се свържете с потенциалния собственик чрез листовки или онлайн. Можете също така да публикувате снимката или видеоклипа в социалните медии с точното местоположение, където сте видели кучето, за да дадете на собственика възможно най-добрия шанс да намери своето кученце. Можете да откриете различни Фейсбук групи, фокусирани именно върху търсенето на изгубени домашни любимци. Споделете видеото и снимките там.

4. Ако успеете да хванете кучето – потърсете собствениците

Ако сте успели да задържите кучето, можете да обиколите района, в който сте го намерили, тъй като стопаните най-вероятно го търсят. Попитайте други минувачи с кучета дали са го виждали преди. Обикновено съседите с кучета се познават и могат да помогнат в търсенето на собственика.  Ако и това не доведе до успех, заведете го до най-близката ветеринарна клиника, където ще могат да проверят за чип.

За съжаление, намирането на собствениците или на някой, който може да поеме временно кучето, не винаги е лесна задача. Това налага прибирането на кучето на безопасно място (дори за 24 часа). През това време можете да снимате кучето, да разпространите в социалните мрежи снимките, да разлепите обяви из квартала, в който е намерен. Винаги можете да отбележете и за колко време можете да задържите животното. В някои ветеринарни клиники предлагат хотел за животни. Дайте време на кучето, опознайте го преди да решите какъв трябва да е новият му собственик. Ако смятате да го задържите за по-дълго, може да обмислите кастрация, тъй като това ще избегне недоброжелатели сред желаещите да осиновят кучето. 

5. Намирането на дом 

Тук бихме ви препоръчали да се свържете с някоя организация за защита на животните за съвет и разпространение на молбата ви. Съществуват и доброволчески групи в социалните мрежи, които се занимават с намирането на дом на конкретни породи кучета. Те биха ви дали съвети относно това, за което трябва да внимавате, давайки куче на непознати хора. Породистите кучета често се искат за препродажба, за връзване на верига, за разплод, а в някои случаи дори за боеве. 

И в края, бихме искали да напомним, че по закон кучетата ни винаги трябва да са на повод. Те могат да се пускат в обособените кучешки заграждения в населените места да потичат или в личните ви дворове. Разплодът с цел продажба е абсолютно незаконен, освен ако нямате лицензиран развъдник. Закупуването на кученца, развъдени в домашни условия, стимулира тази незаконна практика. Ако искате конкретна порода куче, то вие следва да проучите кой е лицензираният развъдник във вашата държава. Нелицензираните развъдници отглеждат кучетата в лоши условия, а често след като кучето спре да им върши „работа“, го извхърлят.  Не подкрепяйте тази дейност. В общинските приюти също попадат голяма част от развъдените по този начин кучета. Освен тях има и други верни другари, които ви очакват, за да ви дадат цялата любов на света. 

Редактор: Нора Юлиева

След осиновяване може да отнеме няколко седмици или месеци, преди вие и вашето куче да се адаптирате напълно към новия ви съвместен живот и да установите връзка, основана на взаимно разбиране, доверие и уважение. Бъдете търпеливи. Не забравяйте, че има причина да сте избрали това куче или то да е избрало вас!

1. Помогнете на вашето куче да се отпусне само у дома

Осиновените кучета обикновено създават дълбоки връзки с новите си родители и в началото раздялата може да бъде емоционална и за двама ви. Помогнете на кучето си да се чувства добре, когато е само вкъщи, като включите следните съвети за изграждане на увереност в деня му. Започнете да използвате тези съвети веднага щом доведете новия си приятел у дома.

• Напускайте къщата често за кратки периоди, като излезете през вратата, затворите я и след това се върнете. След като вашето куче се почувства комфортно с кратките заминавания, включете на случаен принцип няколко по-дълги излизания.
• Игнорирайте кучето си по време на излизане и прибиране (бъдете много небрежни – не поглеждайте назад!).
• Практикувайте малки излизания от стаята, в която се намира кучето, като затваряте врати, когато вземате душ, използвате тоалетната и т.н.
• Проучванията показват, че кучетата се успокояват от класическа музика, така че помислете дали в началото да не му оставяте включена радиостанция с класическа музика.
• Опитайте се да останете спокойни (ако сте тревожни, тревожността на вашето куче ще се увеличи).
• Дайте на кучето си безопасна играчка за дъвчене, преди да напуснете къщата.
• Куче със силно безпокойство при раздяла може да унищожи имущество, да лае непрекъснато, да драска около вратите или прозорците или да се нарани в бясна паника. Говорете с дресьор на кучета, специалист по поведение на животни или ветеринар за начини да увеличите комфорта на вашето куче, когато е само вкъщи.

2. Установете домашни правила и процедури

Ако вашето куче живее с повече от един човек, е особено важно правилата и рутинните процедури да се спазват от всеки член на домакинството, за да насърчи последователността и да даде на вашето куче стабилност и лидерство. Колкото по-последователно е вашето семейство, толкова по-бързо вашето куче може да разбере нещата. Липсата на рутина, крещенето на кучето ви, че прави нещата погрешно или го оставяте да измисля свои собствени правила, само ще направи кучето ви тревожно и неспокойно. Помислете дали да не включите някои от следните правила и процедури във вашето домакинство.

• Хранете кучето си с висококачествени ястия по редовен график на тихо място.
• Разхождайте кучето си минимум два пъти на ден – веднъж преди да тръгнете за работа. Активните кучета може също да изискват енергични упражнения без каишка в защитена зона.
• Използвайте лакомства като награда за добро поведение (като например да лежите тихо) или като помощно средство за обучение. Не хранете кучето си от масата или когато хленчи и вие (освен ако не ви харесва кучето ви да проси!).
• Научете кучето си, че трябва да иска неща, които харесва, като седи учтиво, вместо да отправя изисквания. Преди да им дадете нещата, които ценят, като храна, изчакайте ги (търпеливо!) да седнат. Обърнете се, ако започнат да лаят и/или да скачат.
• След като вашето куче знае няколко словесни знаци, можете да започнете да практикувате „Нищо в живота не е безплатно“. Преди да дадете на кучето си нещо, което харесва (храна, лакомство, разходка и т.н.), помолете го да изпълни една от словесните знаци, които е научило. Например, те трябва да седят, докато не поставите каишката. Това упражнение е отличен начин да включите обучението в ежедневието си, да установите връзка и да дадете на кучето си чувство за сигурност.

3. Награждавайте поведението, което искате

Помислете какво вашето куче намира за възнаграждаващо и го използвайте, за да мотивирате кучето си да повтаря поведението, което харесвате! Наградата може да бъде лакомство, разходка, вечеря, похвала, игра с любима играчка, поздравяване на друго куче, подушване на трева, разтриване на корема, хвърляне на топката и т.н. Повечето от нас са свикнали да забелязват „грешките“ в кучета и невъзнаграждават „доброто“ поведение. Но ако единственото поведение, което възнаграждавате с вашето внимание, е нежелано поведение (дори викането е внимание), тогава това са самите поведения, които вашето куче ще повтори. Вместо това си създайте навика да забелязвате и награждавате кучето си за чудесно поведение, което обикновено приемате за даденост, като лежане, тиха игра, дъвчене на подходящи играчки, приятелско отношение към други животни или хора или ходене на каишка без дърпане. За да бъде от значение за вашето куче, наградата трябва да следва точно доброто поведение. След като бъдат възнаградени, те ще бъдат мотивирани да продължат да правят нещата, които харесвате!

4. Управлявайте ситуацията, така че вашето куче да прави „добри“ избори

Кучетата развиват навици (добри и лоши) бързо. В резултат на това допълнителното управление на ранен етап е безценно. Всеки път, когато вашето куче има възможност да повтори нежелано поведение, като например скачане върху гостите, вие увеличавате вероятността то да го направи отново. Вашата работа е да разберете какво предизвиква поведението, да го предвидите и да предотвратите повторната му поява. Например, преди да отворите вратата, направете така, че вашето куче да не може да скача върху гостите, като го поставите в клетка, блокирате предния вход или поставите кучето в друга стая. Когато гостите ви имат възможност да седнат и кучето ви е спокойно, вземете го или нея на каишка, за да посрещнете всеки гост. Награждавайте кучето си с лакомства само когато поздравява гостите, без да скача. Други примери включват:

• Къщата ви е да е безопасна за кучета. Вземете всичко, което може да бъде сдъвкано, и обезопасете електрическите кабели.
• Гледайте кучето си внимателно. Използвайте врати, прегради за бебета, за да ги държите в същата стая, в която се намирате.
• Когато не сте на разположение да гледате кучето си, или го сложете в клетка, или го поставете в напълно защитена от кучета стая.
• Поставете най-малко три привлекателни, безопасни играчки за дъвчене във всяка стая, която кучето ви посещава, за да му помогнете да се забавлява и да няма проблеми.
• Купете предпазен колан за куче, който е монтиран на вашето куче и се прикрепя към колана на колата. Това ще предпази вашето куче от обикаляне около колата, докато шофирате и ще го предпази в случай на внезапно спиране или сблъсък.

5. Превърнете „грешките“ на кучето във възможности за учене

Ако вашето куче е добре наблюдавано, то не трябва да има възможност да прави много грешки, но понякога те ще се случат. Когато го направят, направете умствена бележка, за да подобрите поведението си следващия път. Междувременно използвайте тяхното нежелано поведение като възможност да ги научите на предпочитано поведение. Например:

• Намиране на алтернативно поведение. Когато искате вашето куче да спре да прави нещо, дайте му да направи нещо, което е несъвместимо с поведението, което не искате. Например, ако кучето ви скочи върху вас, помолете го да седне вместо това. Следващия път ги хванете, преди да е скочило, и го помолете да седне. Ако лае, за да поздрави посетителите, научете го да грабва играчка, за да каже здрасти. Ако се разсейва по време на разходка, научете го с „гледай ме“, за да привлечете вниманието му. Ако вашето куче се насочва към масата, вместо това му предложете играчка за дъвчене и го похвалете, че я дъвче. Не е достатъчно да кажете, че искате поведението да спре. Определете какво искате вашето куче да направи в ситуацията и му помогнете да го научите как да се държи вместо това. Награждавайте добрите избори!

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако използвате техники за наказание, които причиняват болка или плашат кучето, за да възпират нежелано поведение, като викове, задавяне, пукане на каишката, пляскане, разклащане на гушата, алфа търкаляне (принуждаване на кучето да стои по гръб) или задушаване с вериги – вие рискувате да навредите на връзката между вас и вашето куче – понякога непоправимо. Освен това ако не правете нищо, за да се справите с причината за поведението, така че има вероятност да това да се повтори. Отстранете причината за нежеланото поведение на кучето – не симптомите!

6. Преминете курс за обучение на кучета

Воденето на вашето куче – и вашето семейство – на курсове за обучение на кучета е прекрасен и забавен начин, който ще ви помогне да разберете как вашето куче мисли и учи и как да го мотивирате да повтори поведението, което харесвате! Можете също така да накарате треньор да посети дома ви за частни сесии, за да повишите IQ на вашето куче. Въпреки че разходите варират, инвестицията ще се изплати многократно през целия живот на вашето куче. Един добър курс може да ви постави на място, пълно с други нови стопани на кучета точно като вас, да отговори на всичките ви ежедневни въпроси и да помогне за справяне с незначителните проблеми, които възникват.

Потърсете треньор, който използва техники за „положително подсилване“, които са хуманни и забавни, включително „награждаване с примамка“ (използване на лакомства за примамване на кучета в позиция) и „обучение с кликване“ (маркиране на точния момент, в който кучето прави желаното поведение с помощта на малко устройство, което прави „щракване“ – последвано от хранене с лакомство). В обучението треньорите трябва да дават ясни инструкции и обяснения, да предоставят демонстрации за всяко упражнение и да дават индивидуална обратна връзка, докато на всеки в обучението се дава възможност да изпробва урока със собственото си куче.

7. Получете полезна информация от експерти по поведение и обучение на кучета

Четенето на публикации от експерти по поведение и обучение на кучета може да ви даде завладяваща представа за вашето куче и как да се справите с различни проблеми с поведението. Може също така да ви помогне да оцените колко добре се отнасят кучетата към нас, като се има предвид колко объркващи са нашите усилия за общуване като цяло!

Наистина, добрите професионални треньори на кучета са ефективни, защото разбират как кучетата се учат и са наясно със собственото си поведение. Те са се научили да спират да правят неща, които може да са естествени за хората, но се тълкуват погрешно от кучетата. Те знаят, че най-малкото движение може да доведе до огромни промени в поведението на кучето. Например, самото обръщане и отдалечаване от вашето куче може значително да увеличи шанса кучето ви да дойде при вас, когато го повикате, а накланянето леко назад или напред може да насърчи уплашено куче към вас или да го прогони. Освен това добрите кучешки комуникатори съзнателно издават звуци, които отразяват това, което искат кучето да прави, а не как се чувстват вътре.

Например:

• Ако искате да повишите нивото на активност на кучето си, като например да насърчите кучето си да идва или да ускорява, използвайте кратки, повтарящи се знаци като пляскане, потупване или кратки, повтарящи се думи.

• Ако искате вашето куче да извърши действие, което по своята същност възпрепятства дейността – като седни, долу или спри – опитайте се да го кажете само веднъж (една единствена, непрекъсната нота). напр. Стооооой. Една дълга непрекъсната нота, съчетана с дълги, бавни удари (и забавяне на собственото ви дишане) може да помогне за успокояване на тревожно куче. Изричането на сигнал с по-нисък глас от преди може да увеличи шанса вашето куче да се съобрази. Звуци, които се променят много по височина, привличат вниманието на кучето по-добре от непрекъснат плосък звук.

8. Запознаване на нови кучета с деца и други домашни любимци

Когато представяте новото си куче на другите си космати приятели, наблюдавайте взаимодействието им през цялото време и им дайте време да се приемат взаимно – развитието на приятелства може да отнеме седмици или месеци. В началото може да се наложи да затворите вратите на определени стаи или да затворите вратите, за да държите животните разделени, когато не могат да бъдат наблюдавани. Може също да искате да възнаградите сегашния си космат приятел с лакомство, когато обърнете внимание на новото си куче, за да му помогнете да приеме новото допълнение. След като се чувствате комфортно, вашето куче и другите животни ще се държат, те могат да имат достъп едно до друго без надзор.

Също така е важно да научите децата си – и кучето – да се държат по подходящ начин заедно. Бебетата и малките деца изискват наблюдение от възрастен около всяко куче, дори кучето на вашето семейство. Обучението на кучето ви на основно послушание, като изключване, сядане, оставане или идване, е безценно. Имайте предвид, че по-възрастните кучета и тези с увреждания могат лесно да се раздразнят или изплашат. Обучавайте децата да се съобразяват с ограниченията си и да се отнасят към тях с уважение. Освен това научете децата си да не:

• Безпокойят куче, което яде, спи или се грижи за кученца.
• Се приближават до храната, играчките или купата на кучето.
• Го дразнят, гонят или крещят на куче.
• Играят  грубо с кучетато или да го хващат  за ушите и опашките.
• Вземат  храна от кучето илида не пипат  изпусната храна в присъствието на кучето.
• Бягат или карат  велосипед покрай кучето. Някои кучета обичат да преследват бързо движещи се обекти.
• Застават  над кучето или да го притискат, тъй като това може да накара кучето да се чувства отбранително.
• Се приближават  до кучето без надзор

9. Обучавайте кучето си вкъщи, за да предотвратите бели на закрито

Дори кучето, което сте осиновили, преди това да е било домашно обучавано, бъдете внимателни и приемете, че през последните няколко седмици, месеци или години не е било домашно обучавано, за да предотвратите инциденти. Прекарайте време в обучение и награждаване на вашия нов космат приятел за елиминиране на правилното място. Повечето кучета могат да научат какво се очаква след няколко седмици. Полезните съвети за домашно обучение включват:

• През първите няколко седмици изведете кучето си навън на каишка директно в подходящата зона и му дайте лакомство веднага щом свърши работата си.
• Дръжте кучето си под строг надзор, докато стане надеждно. Ако позволите на кучето да се разхожда из дома ви без надзор, поне ограничете достъпа му до цялата къща, като затворите всички врати към спалните, баните и мазето и/или използвате детски прегради, за да блокирате стаите.
• Ако държите кучето си при вас, наблюдавайте го внимателно. Ако започнае да души, да кръжи или да отиде в зона, където не е било допускано преди, изведете го незабавно. Ако не го наблюдавате, за да го коригирате – вината не е тяхна – грешката ви е, че не обръщате достатъчно внимание на нуждите на вашето куче.
• Ако хванете кучето си в действие, издайте рязък звук, за да го разсеете (напр. силно пляскане) и след това, ако е възможно, го вдигнете или се състезавайте с него на открито. Хвалете го, когато приключи с хигиенните навици навън.
• Никога не се ядосвайте на кучето си за инцидент в къщата. Ако вашето куче не бъде хванато в крачка, то или тя няма да разбере защо сте ядосани – дори ако показва признаци на умилостивяване (свиване).
• Купете почистващ препарат, за да неутрализирате миризмите от  бели, за да предотвратите повторни бели на едно и също място.
• Общото правило за това колко часа вашето куче може да издържи без да излиза е неговата възраст в месеци плюс един. Така четиримесечно кученце може да държи пикочния си мехур пет часа. От седем месеца до зряла възраст те трябва да издържат общо девет часа през деня (за по-малки кучета може да е по-малко).

10. Намерете начини да упражнявате ума и тялото на вашето куче на открито и на закрито

Простата първопричина за много проблеми с поведението на кучетата е твърде малкото упражнения и умствена стимулация. Излишната енергия, скуката и произтичащият от това стрес могат да накарат кучетата да измислят свои собствени дейности, като дъвчене или лай. Поддържайте живота на кучето си активен и интересен, като го заведете да изследва паркове, природни пътеки и градски улици. Настройте алармата си 30 до 60 минути по-рано сутрин, за да ги приспособите към упражненията, преди да тръгнете за работа. 

В допълнение към упражненията навън, помогнете на вашето куче да изгори малко енергия на закрито със следните игри:

• Играчка за дъвчене Kong: Кухият център може да се напълни с храна и лакомства или ястия на вашето куче.
• Криеница: Скрийте се и насърчете кучето си да ви намери, като издавате пляскащи звуци, подскачане на топка, скърцане на скърцаща играчка и т.н. Когато ви намери, похвалете го и си поиграйте с играчката или му дайте лакомство.
• Ароматизиране: Скрийте играчка или бисквита и насърчете кучето си да ги намери. Направете играта много лесна за стартиране. По-късно можете да го направите по-предизвикателно, като скриете множество елементи на трудни за намиране места.
• Хвърлете топка през стаята и оставете вашето куче да я донесе и да ви я върне. За да научите кучето си да носи, поставете го на каишка, хвърлете играчката наблизо и го похвалете, когато се приближи до играчката и я вземе. Насърчавайте ги към вас, като използвате каишката, за да навиете кучето си, ако е необходимо. Ако не ви дадат играчката, поставете миризливо лакомство близо до носа им и направете размяна. Бързо хвърлете играчката отново. Ако не се интересуват от донасяне, направете дупка в тенис топка, напъхайте лакомства в нея – след това хвърляйте!
• Ела: Направете думата „Ела“ забавна и възнаграждаваща всеки път! За да научите думата „Ела“, покажете на кучето си лакомство, кажете думата „Ела“, след това избягайте и го насърчете да ви последва, като пляскате с ръце, подсвирквате си, говорите глупаво и т.н. Когато ви настигне, наградете го с лакомството. Обадете се „Ела!“ докато се криете и ги насърчете да ви намери. Постепенно извиквайте кучето си от по-далечни разстояния.

Игрите, които трябва да избягвате, включват: „Хвани ме, ако можеш“ (кучето ви ще научи, че може да ви изпревари и може да си помисли, че това е игра на „дръжте се настрана“, когато го искате близо); игра с бой и борба (насърчава подскачане, преследване и уста или хапане); и „дърпане на въже“ без правила (трябва да се играе само ако започнете и завършите играта, дръжте играчката влекач в чекмедже, когато не се използва, прекратете играта, ако зъбите на кучето случайно ви докоснат по някакъв начин и ако от кучето се изисква често да ви дава играчката – кажете „дайте“ или „изключете“ и използвайте лакомство, ако е необходимо, за да направите размяна).

Бъдете търпеливи с новия член на вашето семейство. Осиновеното куче за първи път се сблъсква с някои неща в новия си живот. Разберете неговите нужди, страхове и желания. Отделяйте всеки ден време за адаптацията му, изпробвайте съветите ни или опитайте свой подход и съвсем скоро ще бъдете възнаградени – с послушен и верен приятел, с който ви предстоят много прекрасни мигове!